Това е България! Намалиха наказанието на Любо Трайков от кървавия ужас на Руски!
С Решение № 8/14.03.2018 г. по наказателно дело № 1047/2017 година тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) променя въззивното решение по в.н.о.х.д. № 297/2017 година на Апелативен съд – Пловдив, като понижава наложеното на Любомир Трайков наказване " отнемане от независимост “ от 6 години на 5 години. Потвърждава решението в останалата му част. Решението не предстои на обжалване.
Делото е формирано по касационни тъжби на подсъдимия и на частните обвинители против въззивното решение на Апелативен съд – Пловдив, с което е променена присъдата по н.о.х.д. № 243/2017 година на Окръжен съд – Пловдив.
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на съкратеното правосъдно разследване, подсъдимият е признал напълно обстоятелствата в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за това. С присъдата е приет за отговорен да е направил закононарушение по член 343, алинея 3, прочие 1 и 5, б. " б “ вр. алинея 1, б. " в “ вр. член 342, алинея 1 от Наказателен кодекс (причиняване на гибел в превоза в пияно положение на повече от едно лице), за което са му е наложени санкции от 4 година " отнемане от независимост “ и " отнемане от право на ръководство на МПС “ за 6 година С въззивното решение е увеличено наказването " отнемане от независимост “ на 6 година, а наказването " отнемане от право на ръководство на МПС “ – на 7 година
С касационната тъжба подсъдимият желае понижаване на наложените му санкции, а с касационните тъжби на частните обвинители се желае връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд с инструкции за увеличение на наказванията.
Тричленният състав на Върховен касационен съд показва в претекстовете си, че от обстоятелствата по делото е открито придвижване напряко на подсъдимия Трайков и секване на неговата посока на придвижване от страна на потърпевшия Ламджиев. Върховните съдии пишат: " Подсъдимият и потърпевшият са се движели в едно и също платно за придвижване, в две насрещни ленти, изцяло равнопоставено. В момента, в който разграничителната линия е прекъснала и е дала опция на потърпевшия да извърши маневрата завой наляво, равностойното придвижване се е трансформирало, като това на подсъдимия е било с преимущество пред извършващия маневрата потърпевш “. Съгласно правосъдната процедура, без значение от своята скорост на придвижване, водачите с преимущество не губят това свое право.
Според съда преди всичко, по реда на закона, на правната и житейска логичност, стои задължението на потърпевшия да обезпечи преимуществото на правоимащите го. Ако той беше извършил това свое обвързване, до прикосновение не би се стигнало, без значение от това каква е била скоростта на имащия право на преимущество при прекосяване. След като не е извършил своето обвързване, се е стигнало до удар сред двете транспортни средства и тогава неизпълнението на задължението на подсъдимия да кара с разрешена и/или съобразена скорост влиза в причинно-следствената връзка за настъпването на тежкия резултат, обвързван със гибелта на потърпевшите.
В претекстовете на решението на Върховен касационен съд се сочи също, че е несъмнено съществуването не на един, който е задоволителен, а на два квалифициращи признака – действието е осъществено от подсъдимия в пияно положение (0,8‰ алкохолна концентрация) и е породена гибел на повече от едно лице (като е задоволително да е породена гибел на най-малко две лица, в тази ситуация те са три, което събитие единствено по себе си е отегчаващо вината).
Преценявайки посочените във въззивното решение смекчаващи и отегчаващи виновността условия висшите съдии припомнят, че определянето на наказването не е чисто машинален развой, при който с математически метод се пресмята съотношението сред тях. " Възможно е обособени условия да имат доста по-голяма относителна тежест, а други пък следва да се преценят с един по-балансиран метод. Така да вземем за пример няма спор, че подсъдимият е нарушил член 21 от ЗДвП – съвсем двукратно е превишил разрешената в градски условия скорост. От друга страна обаче, той е бил с преимущество и е очаквал то да му бъде обезпечено, без значение от скоростта му на придвижване “ – написа в претекстовете.
Съдебният състав на Върховен касационен съд приема, че наложеното от Апелативен съд – Пловдив наказване не е заслужено равномерно при посочения от въззивната инстанция баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността условия. Неправилно са посочени отегчаващи условия, които не съществуват или е неприемливо да се регистрират наслагващо се. " Това приказва в поддръжка на извода, че наказването следва да се дефинира при превес на смекчаващите виновността условия, само че не и толкоз забележителен, колкото е общопризнат от съда от първата инстанция. Относителната тежест на позволеното нарушаване на разпоредбите за придвижване – двукратно съвсем превишена скорост, както и съществуването на един убит човешки живот повече от плануваното в закона, в цялост е прекомерно висока, с цел да може наказването да се дефинира толкоз близко към минимума на плануванаъа в закона глоба “ – безапелационни са съдиите. Те обаче акцентират, че следва да се регистрира и последващото държание на дееца и проявеното разкайване.
Според съда наказването " отнемане от независимост “ би трябвало да се дефинира на 7,5 години, като със законовата редукция (намаляване с 1/3 поради съкратеното правосъдно следствие) окончателният размер би трябвало да е 5 години. Наказанието " отнемане от право на ръководство на МПС “ би трябвало да остане в избрания от въззивната инстанция размер от 7 години, като в този си тип и двете санкции ще са изцяло задоволителни, с цел да изпълнят заложените в член 36 от Наказателен кодекс цели на специфичната и на генералната предварителна защита.
Делото е формирано по касационни тъжби на подсъдимия и на частните обвинители против въззивното решение на Апелативен съд – Пловдив, с което е променена присъдата по н.о.х.д. № 243/2017 година на Окръжен съд – Пловдив.
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на съкратеното правосъдно разследване, подсъдимият е признал напълно обстоятелствата в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за това. С присъдата е приет за отговорен да е направил закононарушение по член 343, алинея 3, прочие 1 и 5, б. " б “ вр. алинея 1, б. " в “ вр. член 342, алинея 1 от Наказателен кодекс (причиняване на гибел в превоза в пияно положение на повече от едно лице), за което са му е наложени санкции от 4 година " отнемане от независимост “ и " отнемане от право на ръководство на МПС “ за 6 година С въззивното решение е увеличено наказването " отнемане от независимост “ на 6 година, а наказването " отнемане от право на ръководство на МПС “ – на 7 година
С касационната тъжба подсъдимият желае понижаване на наложените му санкции, а с касационните тъжби на частните обвинители се желае връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд с инструкции за увеличение на наказванията.
Тричленният състав на Върховен касационен съд показва в претекстовете си, че от обстоятелствата по делото е открито придвижване напряко на подсъдимия Трайков и секване на неговата посока на придвижване от страна на потърпевшия Ламджиев. Върховните съдии пишат: " Подсъдимият и потърпевшият са се движели в едно и също платно за придвижване, в две насрещни ленти, изцяло равнопоставено. В момента, в който разграничителната линия е прекъснала и е дала опция на потърпевшия да извърши маневрата завой наляво, равностойното придвижване се е трансформирало, като това на подсъдимия е било с преимущество пред извършващия маневрата потърпевш “. Съгласно правосъдната процедура, без значение от своята скорост на придвижване, водачите с преимущество не губят това свое право.
Според съда преди всичко, по реда на закона, на правната и житейска логичност, стои задължението на потърпевшия да обезпечи преимуществото на правоимащите го. Ако той беше извършил това свое обвързване, до прикосновение не би се стигнало, без значение от това каква е била скоростта на имащия право на преимущество при прекосяване. След като не е извършил своето обвързване, се е стигнало до удар сред двете транспортни средства и тогава неизпълнението на задължението на подсъдимия да кара с разрешена и/или съобразена скорост влиза в причинно-следствената връзка за настъпването на тежкия резултат, обвързван със гибелта на потърпевшите.
В претекстовете на решението на Върховен касационен съд се сочи също, че е несъмнено съществуването не на един, който е задоволителен, а на два квалифициращи признака – действието е осъществено от подсъдимия в пияно положение (0,8‰ алкохолна концентрация) и е породена гибел на повече от едно лице (като е задоволително да е породена гибел на най-малко две лица, в тази ситуация те са три, което събитие единствено по себе си е отегчаващо вината).
Преценявайки посочените във въззивното решение смекчаващи и отегчаващи виновността условия висшите съдии припомнят, че определянето на наказването не е чисто машинален развой, при който с математически метод се пресмята съотношението сред тях. " Възможно е обособени условия да имат доста по-голяма относителна тежест, а други пък следва да се преценят с един по-балансиран метод. Така да вземем за пример няма спор, че подсъдимият е нарушил член 21 от ЗДвП – съвсем двукратно е превишил разрешената в градски условия скорост. От друга страна обаче, той е бил с преимущество и е очаквал то да му бъде обезпечено, без значение от скоростта му на придвижване “ – написа в претекстовете.
Съдебният състав на Върховен касационен съд приема, че наложеното от Апелативен съд – Пловдив наказване не е заслужено равномерно при посочения от въззивната инстанция баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността условия. Неправилно са посочени отегчаващи условия, които не съществуват или е неприемливо да се регистрират наслагващо се. " Това приказва в поддръжка на извода, че наказването следва да се дефинира при превес на смекчаващите виновността условия, само че не и толкоз забележителен, колкото е общопризнат от съда от първата инстанция. Относителната тежест на позволеното нарушаване на разпоредбите за придвижване – двукратно съвсем превишена скорост, както и съществуването на един убит човешки живот повече от плануваното в закона, в цялост е прекомерно висока, с цел да може наказването да се дефинира толкоз близко към минимума на плануванаъа в закона глоба “ – безапелационни са съдиите. Те обаче акцентират, че следва да се регистрира и последващото държание на дееца и проявеното разкайване.
Според съда наказването " отнемане от независимост “ би трябвало да се дефинира на 7,5 години, като със законовата редукция (намаляване с 1/3 поради съкратеното правосъдно следствие) окончателният размер би трябвало да е 5 години. Наказанието " отнемане от право на ръководство на МПС “ би трябвало да остане в избрания от въззивната инстанция размер от 7 години, като в този си тип и двете санкции ще са изцяло задоволителни, с цел да изпълнят заложените в член 36 от Наказателен кодекс цели на специфичната и на генералната предварителна защита.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ